21 сент. 2006 г., 22:23

ПРИЯТЕЛИ ? ? ?

Поэзия

1.2K 0 7

Към теб приятелска ръка
безмълвно аз протягам,
и знам, че ще е все така,
не, няма да избягам.

Макар, че прежните ни дни
до болка ме изгарят,
боли и споменът дори -
да бе началото, не краят . . .

Но тъй съдбата пожела -
да бъда твой приятел,
макар, че просто съм жена
и знам, че все ще плача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Laska (Ласка Александрова)

Сложно...
Поздрав с усмивка!

2006-11-18T17:19:32+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Аз нямах сили да умра,
ад беше в моята душа!

2006-09-27T01:52:59+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Това вече веднъж го преживах
само аз си зная как "оживях".

Поздрав и усмивка.

2006-09-27T01:50:31+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

най -горестната участ е да си приятел...с любовта...6

2006-09-22T02:58:42+03:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Ще хапя устни, ще мълча, ще бъда най - послушна, ще дишам както до сега, макар че, много е задушно . . .

2006-09-22T02:51:45+03:00