5 нояб. 2006 г., 21:35

Приятели  

  Поэзия
741 0 3
Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.

Ела, седни до мен
и макар и в този мрачен
и забързан ден
отдъхни си
и кажи ми как си.

Ти си тъжен?!
Но защо?
Чувстваш се самотен?!
Ала за какво?

Защо ли замълча
и сведе ти глава...?
Не, не казвай!
Да зная всичко аз и не държа...

Единствено да помниш искам аз,
че и в най-тежкия за мене час
не ще остана глух за твоя глас.
Приятелю, помни:
ти никога не ще си сам
и знай,
че за тебе винаги ще бъда там.
Дори и просто, за да си поплачем
и заедно да помълчим...

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??