Приятели
1K
0
3
Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен
и макар и в този мрачен
и забързан ден
отдъхни си
и кажи ми как си.
Ти си тъжен?!
Но защо?
Чувстваш се самотен?!
Ала за какво?
Защо ли замълча
и сведе ти глава...?
Не, не казвай!
Да зная всичко аз и не държа...
Единствено да помниш искам аз,
че и в най-тежкия за мене час
не ще остана глух за твоя глас.
Приятелю, помни:
ти никога не ще си сам
и знай,
че за тебе винаги ще бъда там.
Дори и просто, за да си поплачем
и заедно да помълчим...
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен
и макар и в този мрачен
и забързан ден
отдъхни си
и кажи ми как си.
Ти си тъжен?!
Но защо?
Чувстваш се самотен?!
Ала за какво?
Защо ли замълча
и сведе ти глава...?
Не, не казвай!
Да зная всичко аз и не държа...
Единствено да помниш искам аз,
че и в най-тежкия за мене час
не ще остана глух за твоя глас.
Приятелю, помни:
ти никога не ще си сам
и знай,
че за тебе винаги ще бъда там.
Дори и просто, за да си поплачем
и заедно да помълчим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Адамова Всички права запазени
{{{}}}
