27 сент. 2008 г., 09:20

Приятели

Поэзия » Любовная

792 1 1

Приятели

Приятели, каквото и това да значи -
да бъдем прями и приятелска любов,
за мене непосилни тез задачи
за тебе те са пропаст не, а малък ров.

Аз падам там, не ми достига
ни сила, нито толкова мечти,
макар в живота всичко се постига,
безкрайно много вече ме боли.

Но аз не искам да те имам вече,
за мен си просто спомен жив,
върви, свободен си далече
да търсиш друга ти да нараниш.

02.23 ч
26.09.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬