Sep 27, 2008, 9:20 AM

Приятели

  Poetry » Love
788 1 1
Приятели

Приятели, каквото и това да значи -
да бъдем прями и приятелска любов,
за мене непосилни тез задачи
за тебе те са пропаст не, а малък ров.

Аз падам там, не ми достига
ни сила, нито толкова мечти,
макар в живота всичко се постига,
безкрайно много вече ме боли.

Но аз не искам да те имам вече,
за мен си просто спомен жив,
върви, свободен си далече
да търсиш друга ти да нараниш.


                                     02.23 ч
                                     26.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...