Приятели мили
Докога ще бъда използвана, тормозена?
Докога ще бъда самотна и тъжна роза?
Не ще пролея и една сълза мимозена.
Ще изправяли снагата в горда поза.
Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили
и ще тръгна по трънливия и единствен път.
По друм стръмен ще мина аз с приятели мили,
които болката ще излекуват в родния кът.
Вървя напред смело и гледам с поглед дързък,благ.
Успехи ще жъна. Аз съм млада и красива.
Ще премина успешно през стръмния висок праг
и през мъглата студена, гъста и сива.
Зная пътят ще бъде труден, осеян с мини,
с много заложени опасни, страшни капани.
Ще мине време и болката ми ще отмине,
ще заздравеят в сърцето дълбоките рани.
Вървя все напред и черпя аз жизнени сили,
от въздуха, от вятъра, от верните ръце.
До мен ще има обич и приятели мили,
които топлят моето изстрадало сърце.
Автор: Виктория Милчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Милчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Благодаря ти много за подкрепа!
