May 13, 2023, 10:53 PM

Приятели мили 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
981 1 4

Докога ще бъда използвана, тормозена?

Докога ще бъда самотна и тъжна роза?

Не ще пролея и една сълза мимозена.

Ще изправяли снагата в горда поза.

 

Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили

и ще тръгна по трънливия и единствен път.

По друм стръмен ще мина аз с приятели мили,

които болката ще излекуват в родния кът.

 

Вървя напред смело и гледам с поглед дързък,благ.

Успехи ще жъна. Аз съм млада и красива.

Ще премина успешно през стръмния висок праг

и през мъглата студена, гъста и сива.

 

Зная пътят ще бъде труден, осеян с мини,

с много заложени опасни, страшни капани.

Ще мине време и болката ми ще отмине,

ще заздравеят в сърцето дълбоките рани.

 

Вървя все напред и черпя аз жизнени сили,

от въздуха, от вятъра, от верните ръце.

До мен ще има обич и приятели мили,

които топлят моето изстрадало сърце.

 

Автор: Виктория Милчева

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??