18 сент. 2009 г., 14:47

Приятелите си отиват

Поэзия

2.8K 1 31

Приятелите си отиват:
разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки,
след тях следите се изтриват.

Приятелите ни забравят:
потъват в личните си грижи,
без тях годините си нижат,
а спомените избледняват.

Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

asizi (Nina Toshich)

Хубаво и носталгично....Животът ни разделя с някои, смъртта с други....

2017-09-18T22:55:07+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Приятелите не винаги се разделят по своя воля. Някога ги разделя животът, друг път смъртта.

2017-09-18T20:27:36+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Хм, моите, истинските, никога не са си отивали, въпреки разстоянието и понякога различните посоки, а чувството, когато тези неща се стопят, все едно никога не ги е имало, ми е добре познато и е изключително топло. Вероятно защото аз не съм си тръгвала никога от тях.
Вълнуващо и предизвикващо размисли си писал. Някак истинско, с усещане за неуловимост.
Хубаво е.

2017-09-18T16:06:53+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Да, губим приятели, печелим други - такъв е животът. Стихотворението е хубаво!

2013-09-09T20:29:26+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Да...

2010-07-21T18:39:18+03:00