Sep 18, 2009, 2:47 PM

Приятелите си отиват

  Poetry
2.8K 1 31

Приятелите си отиват:
разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки,
след тях следите се изтриват.

Приятелите ни забравят:
потъват в личните си грижи,
без тях годините си нижат,
а спомените избледняват.

Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и носталгично....Животът ни разделя с някои, смъртта с други....
  • Приятелите не винаги се разделят по своя воля. Някога ги разделя животът, друг път смъртта.
  • Хм, моите, истинските, никога не са си отивали, въпреки разстоянието и понякога различните посоки, а чувството, когато тези неща се стопят, все едно никога не ги е имало, ми е добре познато и е изключително топло. Вероятно защото аз не съм си тръгвала никога от тях.
    Вълнуващо и предизвикващо размисли си писал. Някак истинско, с усещане за неуловимост.
    Хубаво е.
  • Да, губим приятели, печелим други - такъв е животът. Стихотворението е хубаво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...