18 sept 2009, 14:47

Приятелите си отиват

  Poesía
2.8K 1 31

Приятелите си отиват:
разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки,
след тях следите се изтриват.

Приятелите ни забравят:
потъват в личните си грижи,
без тях годините си нижат,
а спомените избледняват.

Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и носталгично....Животът ни разделя с някои, смъртта с други....
  • Приятелите не винаги се разделят по своя воля. Някога ги разделя животът, друг път смъртта.
  • Хм, моите, истинските, никога не са си отивали, въпреки разстоянието и понякога различните посоки, а чувството, когато тези неща се стопят, все едно никога не ги е имало, ми е добре познато и е изключително топло. Вероятно защото аз не съм си тръгвала никога от тях.
    Вълнуващо и предизвикващо размисли си писал. Някак истинско, с усещане за неуловимост.
    Хубаво е.
  • Да, губим приятели, печелим други - такъв е животът. Стихотворението е хубаво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...