maistora (Красимир Тенев) maistora (Красимир Тенев)
174 142
18 sept 2009, 14:47

Приятелите си отиват

  Poesía
2.8K 1 31

Приятелите си отиват:
разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки,
след тях следите се изтриват.

Приятелите ни забравят:
потъват в личните си грижи,
без тях годините си нижат,
а спомените избледняват.

Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Хубаво и носталгично....Животът ни разделя с някои, смъртта с други....
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Приятелите не винаги се разделят по своя воля. Някога ги разделя животът, друг път смъртта.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хм, моите, истинските, никога не са си отивали, въпреки разстоянието и понякога различните посоки, а чувството, когато тези неща се стопят, все едно никога не ги е имало, ми е добре познато и е изключително топло. Вероятно защото аз не съм си тръгвала никога от тях.
    Вълнуващо и предизвикващо размисли си писал. Някак истинско, с усещане за неуловимост.
    Хубаво е.
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Да, губим приятели, печелим други - такъв е животът. Стихотворението е хубаво!
  • zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    Да...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0