maistora (Красимир Тенев)
141 4103
18 sept 2009, 14:47

Приятелите си отиват 

  Poesía
2532 1 31

Приятелите си отиват:
разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки,
след тях следите се изтриват.

Приятелите ни забравят:
потъват в личните си грижи,
без тях годините си нижат,
а спомените избледняват.

Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво и носталгично....Животът ни разделя с някои, смъртта с други....
  • Приятелите не винаги се разделят по своя воля. Някога ги разделя животът, друг път смъртта.
  • Хм, моите, истинските, никога не са си отивали, въпреки разстоянието и понякога различните посоки, а чувството, когато тези неща се стопят, все едно никога не ги е имало, ми е добре познато и е изключително топло. Вероятно защото аз не съм си тръгвала никога от тях.
    Вълнуващо и предизвикващо размисли си писал. Някак истинско, с усещане за неуловимост.
    Хубаво е.
  • Да, губим приятели, печелим други - такъв е животът. Стихотворението е хубаво!
  • Да...
  • скоро изгубих приятел от детинство
    завинаги

    замислих се че съм от хората които
    сменят места ... животи дори
    много често и оставят след себе си хора които са им близки
    е така без да им мигне окото
    но винаги съм знаел че там някъде ги има

    и когато осъзнах... още дори не съм осъзнал... че го няма
    ама наистина го няма

    ... животът учи , както се казва
  • Наобикалят...
  • Благодаря Агапея! Как само си обърнала тъгата в позитивизъм...
    Благдаря и на всички останали (виртуални) приятели!
  • "Приятелите си отиват" - за да се върнат с по-голяма обич!
    "Приятелите ни забравят" - за да не помнят лошите ни дни!
    "Трева пътеките покрива" - за да намерят нови пътища!

    Поздрав!
  • Прочетох с удоволствие и докато четях мислих - за това, че приятелството е титла, която се присъжда в края...след много проверки...Дълга и трудна служба е! На мъдрост ни учат както тези, които са си отишли, така и тези, които са останали...Благодаря ти за дълбочината на мисълта и за красотата на стиховете!
  • ...се завръщат...
  • Не всичко си отива! Едни си отиват, други идват!
  • Тъжно... Красив стих, пропит с болка!
  • Благодаря на всички!
  • По-важно е да не напускат сърцата ни... Поздрав!
  • Ако приятелите са истински, никога няма да си идат!
  • От душите ни истинското никога не тръгва!
  • Не си отива нещо,което го няма.Те не се казват така!
  • Пътищата се разделят, но приятелите не се забравят!
  • Не си отиват! Тук съм братко, за да свидетелствам за правата истина! Да бъде, Майсторе!
  • Спомените избледняват, но приятели не се забравят!
  • Казал си нещата по много чист и ясен начин. Повод за съжаление няма -- аз така чувствам идеята на стихчето. Ситуацията е позната...
  • Кръговратът изисква движение някакво.
    И посоката често е грешната:
    Да разделя уж "неразделни" приятели.
    след годините пак да ги срещне...
  • Едни си отиват, други идват... Такъв е животът!
  • Поздрав!
  • Да живеят изключенията. Хубав стих.
  • Истинските приятели понякога си отиват, но никога не забравят,а ако збравят, значи не са били истински!Поздрав за прекрасния стих!
  • Има такива, които остават завинаги! 6
  • Всичко тече,всичко се променя.
  • ... несъмнено... но мислите остават...
  • Надявам се , не всички си отиват!
Propuestas
: ??:??