2 авг. 2007 г., 20:24

"Приятелите верни"

Поэзия

782 0 2

Остави ме...
Не се ли срамуваш?
Моля те... остави...
Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
Да ме тровиш ли...
в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
че от болка задушава се моето сърце.
Всички забравихте когато бях до вас,
тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valia (Валя Митова)

В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето

2007-08-07T13:05:41+03:00
Lusi12345 (Людмила Зарева)

Ама това стихотворение ли е?

2007-08-02T20:34:51+03:00