2 авг. 2007 г., 20:24

"Приятелите верни" 

  Поэзия
657 0 2
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
Моля те... остави...
Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
Да ме тровиш ли...
в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
че от болка задушава се моето сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »