2.08.2007 г., 20:24

"Приятелите верни"

777 0 2
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
 Моля те... остави...
 Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
 Да ме тровиш ли...
 в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
 Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
 че от болка задушава се моето сърце.
 Всички забравихте когато бях до вас,
 тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
 Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето
  • Ама това стихотворение ли е?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...