Aug 2, 2007, 8:24 PM

"Приятелите верни" 

  Poetry
612 0 2
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
 Моля те... остави...
 Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
 Да ме тровиш ли...
 в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
 Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
 че от болка задушава се моето сърце.
 Всички забравихте когато бях до вас,
 тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
 Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето
  • Ама това стихотворение ли е?
Random works
: ??:??