Aug 2, 2007, 8:24 PM

"Приятелите верни"

Poetry

778 0 2

Остави ме...
Не се ли срамуваш?
Моля те... остави...
Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
Да ме тровиш ли...
в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
че от болка задушава се моето сърце.
Всички забравихте когато бях до вас,
тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia (Валя Митова)

В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето

2007-08-07T13:05:41+03:00
Lusi12345 (Людмила Зарева)

Ама това стихотворение ли е?

2007-08-02T20:34:51+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0