Aug 2, 2007, 8:24 PM

"Приятелите верни"

  Poetry
784 0 2
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
 Моля те... остави...
 Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
 Да ме тровиш ли...
 в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
 Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
 че от болка задушава се моето сърце.
 Всички забравихте когато бях до вас,
 тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
 Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето
  • Ама това стихотворение ли е?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....