"Приятелите верни"
Не се ли срамуваш?
Моля те... остави...
Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
Да ме тровиш ли...
в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
че от болка задушава се моето сърце.
Всички забравихте когато бях до вас,
тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Славова Todos los derechos reservados
