2 ago 2007, 20:24

"Приятелите верни"

  Poesía
781 0 2
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
 Моля те... остави...
 Нека си поплача...
Защо дойде и ти?
 Да ме тровиш ли...
 в лъжите жалки да оплиташ моите ръце...
 Ти, ти ме предаде... и той, и тя...
Уморих се вече... от "приятелите верни".
Остави ме да отдъхна,
в тъмнината въздух да поема...
 че от болка задушава се моето сърце.
 Всички забравихте когато бях до вас,
 тогава във вярност приятелска ми се кълняхте...
Колко ме обичате видях!
 Да, видях, с очите си... видях...
И със сърцето си разбрах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В живота има много хора който ти се кълнат във вечна вярност важно е да отсееш истинските.Хареса ми това че е истинско ,изстрадано идващо от сърцето
  • Ама това стихотворение ли е?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...