Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
12 июн. 2008 г., 00:32

Приятелко, Любов 

  Поэзия » Любовная
774 0 10
Любов... Не бе една. Те много са - различни
и никога не тръгват си сами.
Крещиш им "сбогом", пъдиш ги прилично
и пак остават. А пък то боли...

При мен дойде, а него пощади,
приятелко, Любов, последна.
За мене време нямало - уви,
а той е прекалено млад за тебе.

И все една и съща от години -
да беше си почернила косата,
като за сбогом и "Амин" кажи.
Тя, мойта, вече е изпята.

Щом ти си тръгваш - аз съм овехтяла
и всичко изцедила си от мен.
Прати ми само лястовица бяла,
че подир теб живот да донесе.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??