Приятелко Орис
Моя вярна приятелко Орис,
обузда ли насън греховете?
Всеки страх в мен родéн е от горест,
погалѝ го ти с óбично цвете.
Да не зъзне сърцето изстинало
сред удавници-чувства в душата.
По вълните на търсещи истини
ти безстрашно развявай платната.
А достигнем ли остров, отронени
да са съ́лзите – блясък в очите.
И разсънени сънища огнени
да загаснат в море от горчивост.
И да съмне животът ни ярък,
изгорил в нас дъха ни до пепел.
Чакам твоя забравен подарък,
както ваза откъснато цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
