Jan 16, 2021, 8:26 PM

Приятелко Орис 

  Poetry
329 6 8

Моя вярна приятелко Орис,

обузда ли насън греховете?

Всеки страх в мен родéн е от горест,

погалѝ го ти с óбично цвете.

 

Да не зъзне сърцето изстинало

сред удавници-чувства в душата.

По вълните на търсещи истини

ти безстрашно развявай платната.

 

А достигнем ли остров, отронени

да са съ́лзите – блясък в очите.

И разсънени сънища огнени

да загаснат в море от горчивост.

 

И да съмне животът ни ярък,

изгорил в нас дъха ни до пепел.

Чакам твоя забравен подарък,

както ваза откъснато цвете. 

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря много! ❤️
  • Много хубав финал, Поздравления!
  • Благодаря ти, Младене! За мен думите ти значат много! ❤️
  • Какво да кажа? След "разсънени сънища" се предадох. Оказах се беззащитен пред поезията в творбата.

    "И разсънени сънища огнени
    да загаснат в море от горчивост.
    И да съмне животът ни ярък,
    изгорил в нас дъха ни до пепел.
    Чакам твоя забравен подарък,
    както ваза откъснато цвете."

    Изразност на високо ниво. При това изстрадана. Поздравление, цвете!
  • Много мили думи, Стойчо! Ще си ги пазя. Благодаря! ❤️
  • Цвете, все повече ненатрапчиво ваеш топлата си лирика!
    Поздравления!
  • Миличка Мари, благодаря ти за подкрепата! Вярата никой не може да ни я отнеме. ❤️
  • Този живот, " изгорил в нас дъха ни до пепел" не е жадувания от нас, но не трябва да ни напуща надеждата, че госпожа Орис ще позволи да напишем нещо ново на белия ѝ лист.
    Вярата е безценно богатство, Цветенце!🌺🌹❤️ Не ѝ позволявай да си отиде!😃
Random works
: ??:??