10 янв. 2009 г., 23:46

Приятелско

941 0 1
Намислих си стих,
неприятно хаплив.
За мойте другари -
изобщо големи тъпанари.

Уж някъде тръгнахме,
заедно мислихме, търсихме
и някой се хлъзнаха...
взеха, че се обърнаха.

Останахме... особено малко.
Страшно малко! Унизително...
А сега накъде? Приятели?
Самотно е. Притеснително. Жалко!

Макар и двама, трима.
Надежда остава - винаги има.
Вървим - ръка за ръка,
живеем - душа за душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ей,здрасти и съм щастлива ,че те чета -не очаквах...аз изтрих нещата си от сайта ,щото ...знаеш!поздравявам те и дано се засечем ...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...