10.01.2009 г., 23:46 ч.

Приятелско 

  Поезия » Друга
631 0 1
Намислих си стих,
неприятно хаплив.
За мойте другари -
изобщо големи тъпанари.

Уж някъде тръгнахме,
заедно мислихме, търсихме
и някой се хлъзнаха...
взеха, че се обърнаха.

Останахме... особено малко.
Страшно малко! Унизително...
А сега накъде? Приятели?
Самотно е. Притеснително. Жалко!

Макар и двама, трима.
Надежда остава - винаги има.
Вървим - ръка за ръка,
живеем - душа за душа.

© Димитър Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ей,здрасти и съм щастлива ,че те чета -не очаквах...аз изтрих нещата си от сайта ,щото ...знаеш!поздравявам те и дано се засечем ...
Предложения
: ??:??