Even.in.death (Усмивка)
110 145
29 окт. 2007 г., 13:58

Приятелство...  

  Поэзия » Другая
737 0 3

Слагам шапка и изчезвам,

ставам невидима душа!

Вървя по път и виждам

хиляди хора, без сърца…

Взирам се в празни им погледи

И виждам просто безразличие!

Те са празни хора,

с души, изпълнени с двуличие…

Правят ми се на приятели добри,

гледат ме с егоистичните си очи,

осъзнавам, че не ми трябват приятели такива!

На света има много по-добри -

хора, пълни с благи души…

Махам шапката, щом срещна приятел,

И ставам пак същото момиче,

аз не си търся само слушател…

а искам да имам и да бъда приятел!!!

© Усмивка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пожелавам ти финала на стиха да се сбъдне!
    Поздравчета!
  • Личи си ,че е написано на един дъх ..Харесва ми
  • добро е...само дето хората имат, а не са пълни с благи души.по-добре да го кажеш така:"хора,имащи благи души".финалът е интересен и хубав!поздравления и прегръдка от мен...вчера и аз писах за голямото си разочерование от приятелството и за голямата ми надежда един ден да срещна този, който ще ми бъде истински приятел...дано го намериш и ти!!!!!!!!
Предложения
: ??:??