29.10.2007 г., 13:58 ч.
Приятелство...
Слагам шапка и изчезвам,
ставам невидима душа!
Вървя по път и виждам
хиляди хора, без сърца…
Взирам се в празни им погледи
И виждам просто безразличие!
Те са празни хора,
с души, изпълнени с двуличие…
Правят ми се на приятели добри,
гледат ме с егоистичните си очи,
осъзнавам, че не ми трябват приятели такива!
На света има много по-добри -
хора, пълни с благи души…
Махам шапката, щом срещна приятел,
И ставам пак същото момиче,
аз не си търся само слушател…
а искам да имам и да бъда приятел!!!
© Усмивка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Личи си ,че е написано на един дъх ..Харесва ми
-
добро е...само дето хората имат, а не са пълни с благи души.по-добре да го кажеш така:"хора,имащи благи души".финалът е интересен и хубав!поздравления и прегръдка от мен...вчера и аз писах за голямото си разочерование от приятелството и за голямата ми надежда един ден да срещна този, който ще ми бъде истински приятел...дано го намериш и ти!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравчета!