Приятелство...
Слагам шапка и изчезвам,
ставам невидима душа!
Вървя по път и виждам
хиляди хора, без сърца…
Взирам се в празни им погледи
И виждам просто безразличие!
Те са празни хора,
с души, изпълнени с двуличие…
Правят ми се на приятели добри,
гледат ме с егоистичните си очи,
осъзнавам, че не ми трябват приятели такива!
На света има много по-добри -
хора, пълни с благи души…
Махам шапката, щом срещна приятел,
И ставам пак същото момиче,
аз не си търся само слушател…
а искам да имам и да бъда приятел!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
