12 мар. 2006 г., 23:24

Приятелство

Поэзия

1.7K 0 9

Приятелство

Приказваме си, без да си говорим.
Поглеждаме се, после пак мълчим.
Понякога с въздишките си спорим,
но вечно се обичаме с очи!

Къде си днес, едничка моя есен,
със пролетна усмивка, зимен глас?
Къде е неродената ти песен?
Нима и лятото застана между нас...?

На Петя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

White`swallow (Христина Павлова)

Много ми хареса, поздрави!

2006-05-27T23:50:12+03:00
Пуполино (Весела Георгиева)

Не става въпрос за съдържанието на коментара. Просто се почудих какво толкова трудно има да натиснеш буквичките "ч" и "ш" вместо цифричките "4" и "6"....
Поздрави и на двете ви!

2006-05-27T23:23:20+03:00
bloody_angel (Владислава Генова)

Весела,Петя е човекът,на когото съм посветила стиха,а чрез коментара си тя ми говори по неин си начин,затова не го разбираш.Радвам се,че стихотворението ти е харесало.

2006-05-27T23:19:33+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Поетично е!Поздрав!

2006-05-27T21:13:06+03:00
Пуполино (Весела Георгиева)

Стихотворението е много хубаво. Поздрави! Но коментари, като този на Петя, са ми доста трудни за разбиране.... Жалко.

2006-05-27T20:27:52+03:00