Приятелство
Приказваме си, без да си говорим.
Поглеждаме се, после пак мълчим.
Понякога с въздишките си спорим,
но вечно се обичаме с очи!
Къде си днес, едничка моя есен,
със пролетна усмивка, зимен глас?
Къде е неродената ти песен?
Нима и лятото застана между нас...?
На Петя
© Владислава Генова Всички права запазени