Отивай си, приятелство! Върви си!
За Сбогом не подавай ти ръка!
Щом свършено е, нямаш интереси,
предателството ти ще понеса.
Веднъж ли нож усещах във гърба си
и носих на плещите си тегло,
че сляпа бях и вместо от врага си,
от тебе научавах що е зло.
Не искам те, приятелство. Иди си!
Насила не желая да си с мен.
Да носиш маски, моля те, спести си!
Финалът ни е вече предрешен.
И не, не плача. Няма и да плача.
Не ми е жал. Не ме боли. Върви!
Изпращам те. Отправяй се към здрача!
Не ме търси отново! Забрави!
© Мануела Бъчварова Все права защищены