3.08.2016 г., 15:15 ч.

Приятелство 

  Поезия
437 2 6

Отивай си, приятелство! Върви си!
За Сбогом не подавай ти ръка!
Щом свършено е, нямаш интереси,
предателството ти ще понеса.

 

Веднъж ли нож усещах във гърба си
и носих на плещите си тегло,
че сляпа бях и вместо от врага си,
от тебе научавах що е зло.

 

Не искам те, приятелство. Иди си!
Насила не желая да си с мен.
Да носиш маски, моля те, спести си!
Финалът ни е вече предрешен.

 

И не, не плача. Няма и да плача.
Не ми е жал. Не ме боли. Върви!
Изпращам те. Отправяй се към здрача!
Не ме търси отново! Забрави!

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, породи емоция в мен! Мисля, че е много актуално, защото почти всеки е преживял нещо такова... Хубавото е, че винаги може да направим избор с кого да останем приятели и защо! Поздрави!
  • По-добре без него!
  • ...харесва ми!
  • Чувства се горчивината...
  • "Приятелство", което се превръща в предателство,е лъжеприятелство. Съществува и друга възможност – да имаш приятели, с които да се чувстваш добре и никога да не те разочароват! Поздрави, Мануела!
  • За съжаление приятелството може да се окаже най-краткия път към предателството /и в емоционален план/. Интересна тема за стих си избрала, Мануела. Поздрав!
Предложения
: ??:??