Знай, че всичко тук е като ден,
но някой е заслепен.
                                                             Знай, че сърцето ми сега гори,
                                                             но няма те, нали?
Знай, че в мен сега е любовта,
към приятеля...
                                                              Ти ми беше приятелка,
                                                               а сега аз за теб съм врагът,
                                                               към който си се насочила...
Желая ти щастие като насън,
но аз ще си остана каквато съм!
                                                               Денят идва след нощта,
                                                               но зад всеки ъгъл се крие светлина!
Ти и сълза не си проронила за мен,
а аз плаках нощ и ден!
                                                                Защо не ми вярваш сега,
                                                                когато имам нужда от приятелка?
Защо ми заби нож в гърба,
когато имах надежда?
                                                                Защо всичко се изнизва с конец и игла,
                                                                настъпва тишина и пада мъгла?
Защо не повярва в приятелството,
а аз получих предателството...
                                                                Ти беше ангелчe добро,
                                                                но днес се загърбва едно голямо приятелство!
Защо беше ангелче за мен,
а всъщност - дявол в нечий плен.
                                                                Знаеш ли колко ме боли да изричам тези думи,
                                                             знаеш ли колко ме боли да свиря на тези струни?!
Но вече мина всичко,
няма те, нали?
                                                             

                                    ТИ забрави думите ми - те не са лъжи!