5 апр. 2015 г., 11:35

Приятелството

531 0 0

                                                          На Богдана


Приятелството наше не от вчера

ми свети и показва ми пътека.

Не мога с прости думи да го меря.

Прегръщам те! С една усмивка лека

 

ми казваш ти най-искрените думи

и чува ги сърцето премаляло.

Доверието ляга помежду ни.

Различни сме - ала сме общо цяло,

 

изваяно от тайни и въздишки,

от общ стремеж света да разгадаем.

Щом двете сме, не ме е страх от нищо.

Готова съм да стигна до безкрая.

 

Обичам те, приятелко любима!

И нека да не ни разделя нищо!

Щастлива съм, че някъде те има...

Приятелството наше е огнище -

 

то топли ме, когато мръзна в мрака

и пътя си не мога да намеря.

И като бряг спасителен ме чака

приятелството наше не от вчера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...