Приятелството си отива
Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива,
но не ще забрави топлите лета,
игрите, скъсаните дънки на плета-
как крадяхме джанки.
Приятелството си отива,
но ще помни болката от дръпнатите плитки
и първото момче.
Малкото човече,
което в любов се закле.
Приятелството си отива.
Помахай му с ръка.
Знай, кат спомен ще се върне.
Просто, ей така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
