Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива,
но не ще забрави топлите лета,
игрите, скъсаните дънки на плета-
как крадяхме джанки.
Приятелството си отива,
но ще помни болката от дръпнатите плитки
и първото момче.
Малкото човече,
което в любов се закле.
Приятелството си отива.
Помахай му с ръка.
Знай, кат спомен ще се върне.
Просто, ей така!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
