12 июн. 2010 г., 08:48

Приятелю

607 0 0

 

      В памет на Митко Чиликов

 

 

Ако те имаше,                                         

една сълза

проронила

бих плахо.

Плахо ще

пристъпвам,

чувайки

твоя кротък издих.

Ледена ласка

в нощта.

Останаха

недоизказани

повели на време,

хора, вечност.

Отгоре

гледаш

деликатно

с нежна усмивка,

меден глас,

топли очи

на своята безбрежност.

Отвъд предела.

Ще бъдеш

символ на

време, история,

мисли.

Поклон, приятелю.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Джартова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...