12 июн. 2010 г., 08:48

Приятелю

605 0 0

 

      В памет на Митко Чиликов

 

 

Ако те имаше,                                         

една сълза

проронила

бих плахо.

Плахо ще

пристъпвам,

чувайки

твоя кротък издих.

Ледена ласка

в нощта.

Останаха

недоизказани

повели на време,

хора, вечност.

Отгоре

гледаш

деликатно

с нежна усмивка,

меден глас,

топли очи

на своята безбрежност.

Отвъд предела.

Ще бъдеш

символ на

време, история,

мисли.

Поклон, приятелю.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Джартова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...