12.06.2010 г., 8:48 ч.

Приятелю 

  Поезия » Бели стихове
410 0 0

 

      В памет на Митко Чиликов

 

 

Ако те имаше,                                         

една сълза

проронила

бих плахо.

Плахо ще

пристъпвам,

чувайки

твоя кротък издих.

Ледена ласка

в нощта.

Останаха

недоизказани

повели на време,

хора, вечност.

Отгоре

гледаш

деликатно

с нежна усмивка,

меден глас,

топли очи

на своята безбрежност.

Отвъд предела.

Ще бъдеш

символ на

време, история,

мисли.

Поклон, приятелю.

© Елена Джартова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??