Приятелю
603
0
0
В памет на Митко Чиликов
Ако те имаше,
една сълза
проронила
бих плахо.
Плахо ще
пристъпвам,
чувайки
твоя кротък издих.
Ледена ласка
в нощта.
Останаха
недоизказани
повели на време,
хора, вечност.
Отгоре
гледаш
деликатно
с нежна усмивка,
меден глас,
топли очи
на своята безбрежност.
Отвъд предела.
Ще бъдеш
символ на
време, история,
мисли.
Поклон, приятелю.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Джартова Всички права запазени
