И час след час, и ден след ден
натрупват се годините.
И пак за теб, като за мен,
разлистват се градините.
И раз след раз вървиш натам,
и истински е този път.
От тук до там пътуваш сам,
подлагаш се на самосъд.
И в сън- без сън, и всяка нощ
ти гледаш към звездата си.
Добър ли си или пък лош,
отиваш си с мечтите си...
© Никола Апостолов Все права защищены