Mar 12, 2019, 3:41 PM

Приятелю 

  Poetry » Phylosophy
348 0 0

И час след час, и ден след ден

натрупват се годините.

И пак за теб, като за мен,

разлистват се градините.

 

И раз след раз вървиш натам,

и истински е този път.

От тук до там пътуваш сам,

подлагаш се на самосъд.

 

И в сън- без сън, и всяка нощ

ти гледаш към звездата си.

Добър ли си или пък лош,

отиваш си с мечтите си...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??