Приятелю

12.03.2019 г., 15:41 ч.

Поезия » Философска

347 0 0

И час след час, и ден след ден

натрупват се годините.

И пак за теб, като за мен,

разлистват се градините.

И раз след раз вървиш натам,

и истински е този път.

От тук до там пътуваш сам,

подлагаш се на самосъд.

И в сън- без сън, и всяка нощ

ти гледаш към звездата си.

Добър ли си или пък лош,

отиваш си с мечтите си...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.