13 июл. 2011 г., 21:00

Приятелю живот

887 0 7

Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.

Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници,
двама бродника огнени, ден и нощ вплели в крила,
неуморни герои, глупци и творци на измислици,
отредили сами необята за своя съдба.

През неволи и грижи вървим, и през слънчеви радости -
полунощни ездачи на делника мрачен и строг,
и препускаме с чисто сърце към поредната младост
с теб, приятелю верни, наречен човешки живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...