21 июн. 2006 г., 01:04

Приятелю , не ме разбра

1K 0 10

ПРИЯТЕЛЮ, НЕ МЕ РАЗБРА

 

Изнервен, тъжен, уморен
прибираш се във своя дом.
Отминал вече е и този ден
сред монотонен тъжен тон.

Блестят навън табели нощни
и някак тъжно светят над града.
И тази тъга навява грешни,
неточни мисли в тебе,  за беда.

Не съумя в мен да видиш
това, което можех да ти дам.
Приятел исках аз да имаш,
но търсеше ти друго, знам.

И  затова  аз  вече  няма
да търся и да чакам днес.
Далече в миналото ще остана,
от мен не ще ти чуеш вест.

Но ако в миг на самота и немощ,
когато сам си, и се питаш: "Накъде?",
усетиш някак ненадейно помощ
невидима, дошла незнайно от къде,

тя може би ще е дошла от мен
с енергия и сила за живот.
Изпратена да пази твоя ден,
да бъде спътник твой и брод.

От  нея  ти  недей  се  пази,
че никога не ще ти сторя зло.
Приемай я като познати фрази,
защото мисля си за теб с добро.

       15.05.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...