21 нояб. 2010 г., 21:01

Приятно ми е - самота

618 0 0

За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае.
Каква е моята вина, че вас боли?
Някой не иска ли с ме да си поиграе,
за да мога да забия в него острите игли?
И аз крия сърце в безчувственото си тяло,
но нямам право да ти го разкрия.
То черно е, а искам да е бяло,
но как тогава бавно ще те убия?
Приятно ми е - самота.
Наричай ме накратко - радост.
Обиколила съм света,
трябва да си горд - сега съм твой гост.
В топ пет съм аз на първото стъпало,
след мен е болката.
Окичена за заслугите постигнати, за мъката,
настанявам се трайно в твоето тяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...