Nov 21, 2010, 9:01 PM

Приятно ми е - самота

  Poetry » Love
615 0 0

За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае.
Каква е моята вина, че вас боли?
Някой не иска ли с ме да си поиграе,
за да мога да забия в него острите игли?
И аз крия сърце в безчувственото си тяло,
но нямам право да ти го разкрия.
То черно е, а искам да е бяло,
но как тогава бавно ще те убия?
Приятно ми е - самота.
Наричай ме накратко - радост.
Обиколила съм света,
трябва да си горд - сега съм твой гост.
В топ пет съм аз на първото стъпало,
след мен е болката.
Окичена за заслугите постигнати, за мъката,
настанявам се трайно в твоето тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....