За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае.
Каква е моята вина, че вас боли?
Някой не иска ли с ме да си поиграе,
за да мога да забия в него острите игли?
И аз крия сърце в безчувственото си тяло,
но нямам право да ти го разкрия.
То черно е, а искам да е бяло,
но как тогава бавно ще те убия?
Приятно ми е - самота.
Наричай ме накратко - радост.
Обиколила съм света,
трябва да си горд - сега съм твой гост.
В топ пет съм аз на първото стъпало,
след мен е болката.
Окичена за заслугите постигнати, за мъката,
настанявам се трайно в твоето тяло.