Nov 21, 2010, 9:01 PM

Приятно ми е - самота

  Poetry » Love
616 0 0

За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае.
Каква е моята вина, че вас боли?
Някой не иска ли с ме да си поиграе,
за да мога да забия в него острите игли?
И аз крия сърце в безчувственото си тяло,
но нямам право да ти го разкрия.
То черно е, а искам да е бяло,
но как тогава бавно ще те убия?
Приятно ми е - самота.
Наричай ме накратко - радост.
Обиколила съм света,
трябва да си горд - сега съм твой гост.
В топ пет съм аз на първото стъпало,
след мен е болката.
Окичена за заслугите постигнати, за мъката,
настанявам се трайно в твоето тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...