21.11.2010 г., 21:01

Приятно ми е - самота

614 0 0

За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае.
Каква е моята вина, че вас боли?
Някой не иска ли с ме да си поиграе,
за да мога да забия в него острите игли?
И аз крия сърце в безчувственото си тяло,
но нямам право да ти го разкрия.
То черно е, а искам да е бяло,
но как тогава бавно ще те убия?
Приятно ми е - самота.
Наричай ме накратко - радост.
Обиколила съм света,
трябва да си горд - сега съм твой гост.
В топ пет съм аз на първото стъпало,
след мен е болката.
Окичена за заслугите постигнати, за мъката,
настанявам се трайно в твоето тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...