Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи!
Луната се усмихва дяволито
от небосвода с хиляди звезди!
Припомня тя за вино не допито
и хиляди несбъднати мечти!
А сенки като призраци безплътни
блуждаят в този мрак и тишина!
Те са скитници без дом, безпътни, ...