Приют за нежни души

Тихо е. Нощта е приютила

безброй самотни, страдащи души!

Дълбоко в мрака някъде е скрила

любов, въздишки, болка и сълзи!

Луната се усмихва дяволито

от небосвода с хиляди звезди!

Припомня тя за вино не допито

и хиляди несбъднати мечти!

А сенки като призраци безплътни

блуждаят в този мрак и тишина!

Те са скитници без дом, безпътни,

тъжните деца са на нощта!

Утре ще е новото начало,

с изгрева, със първите лъчи!

Отново слънцето ще е изгряло!

Без нас животът пак ще продължи!

Нощта е пълна с тайни и загадки,

а утрото с надежди и мечти!

А мечтите пък са толкоз сладки,

че най-накрая даже ни боли!

19.11.2023 г.