Приют за нежни души
Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи!
Луната се усмихва дяволито
от небосвода с хиляди звезди!
Припомня тя за вино не допито
и хиляди несбъднати мечти!
А сенки като призраци безплътни
блуждаят в този мрак и тишина!
Те са скитници без дом, безпътни,
тъжните деца са на нощта!
Утре ще е новото начало,
с изгрева, със първите лъчи!
Отново слънцето ще е изгряло!
Без нас животът пак ще продължи!
Нощта е пълна с тайни и загадки,
а утрото с надежди и мечти!
А мечтите пък са толкоз сладки,
че най-накрая даже ни боли!
19.11.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
