23 сент. 2008 г., 16:31

Приют за осиротели понятия

1.1K 0 5

Любов.

Нежност.

Щастие.

Красива меланхолия.

Ухаеща скромност.

Потъпкан живец.

Нежна тъга.

Изграждащо страдание.

Изгубен смисъл.

Милващи усмивки.

Топло състрадание.

Поглед в очите на тъжния Христос...

... и още много техни приятели.

Скрих ги от дъжда на злобата.

Стоплих ги от студа на мъгливото днешно съвремие.

Превърнах сърцето си в приют за осиротели понятия.

Дано да им е уютно на толкова тясно.

Подозирам прекрасно съжителство.

Искам и още да дойдат, пък дано да им намеря място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен това стихотворение е най-доброто и най- докосващото !
    А любовта , нежността и щастието -най-красивите чувства !
  • радвам се , че ви харесва. Удоволствието е мое!
  • от топлината
    оживяват ... дори и заледените кристали
    ...
    Поздрав!Харесах!
  • със сигурност не е тясно в сърцето ти!
  • Там, само там са на сигурно! И осмислени. И стоплени. И... колкото - толкова.

    Много, много!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...