23 sept 2008, 16:31

Приют за осиротели понятия

  Poesía
1.1K 0 5

Любов.

Нежност.

Щастие.

Красива меланхолия.

Ухаеща скромност.

Потъпкан живец.

Нежна тъга.

Изграждащо страдание.

Изгубен смисъл.

Милващи усмивки.

Топло състрадание.

Поглед в очите на тъжния Христос...

... и още много техни приятели.

Скрих ги от дъжда на злобата.

Стоплих ги от студа на мъгливото днешно съвремие.

Превърнах сърцето си в приют за осиротели понятия.

Дано да им е уютно на толкова тясно.

Подозирам прекрасно съжителство.

Искам и още да дойдат, пък дано да им намеря място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен това стихотворение е най-доброто и най- докосващото !
    А любовта , нежността и щастието -най-красивите чувства !
  • радвам се , че ви харесва. Удоволствието е мое!
  • от топлината
    оживяват ... дори и заледените кристали
    ...
    Поздрав!Харесах!
  • със сигурност не е тясно в сърцето ти!
  • Там, само там са на сигурно! И осмислени. И стоплени. И... колкото - толкова.

    Много, много!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...