Sep 23, 2008, 4:31 PM

Приют за осиротели понятия

  Poetry
1.1K 0 5

Любов.

Нежност.

Щастие.

Красива меланхолия.

Ухаеща скромност.

Потъпкан живец.

Нежна тъга.

Изграждащо страдание.

Изгубен смисъл.

Милващи усмивки.

Топло състрадание.

Поглед в очите на тъжния Христос...

... и още много техни приятели.

Скрих ги от дъжда на злобата.

Стоплих ги от студа на мъгливото днешно съвремие.

Превърнах сърцето си в приют за осиротели понятия.

Дано да им е уютно на толкова тясно.

Подозирам прекрасно съжителство.

Искам и още да дойдат, пък дано да им намеря място.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен това стихотворение е най-доброто и най- докосващото !
    А любовта , нежността и щастието -най-красивите чувства !
  • радвам се , че ви харесва. Удоволствието е мое!
  • от топлината
    оживяват ... дори и заледените кристали
    ...
    Поздрав!Харесах!
  • със сигурност не е тясно в сърцето ти!
  • Там, само там са на сигурно! И осмислени. И стоплени. И... колкото - толкова.

    Много, много!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...