Приютени дни
443
0
0
Пресъхна стомната на рафта.
Изворът затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си
чертая знаци по тях да ме намериш.
Завързвам три надежди в дрехата
разпъната на човешката ти милост.
Долитат и отлитат птиците
нахранени с душевните трохици.
В шепи приютявам дните си,
които ми остават да обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
