Feb 18, 2018, 6:00 PM

Приютени дни 

  Poetry » Love
246 0 0

Пресъхна стомната на рафта.

Изворът затлачен позатихна.

Вечност откакто съм те чакала

отиваща нататък към нищото.

Отбелязвам времето в сърцето си

чертая знаци по тях да ме намериш.

Завързвам три надежди в дрехата

разпъната на човешката ти милост.

Долитат и отлитат птиците

нахранени с душевните трохици.

В шепи приютявам дните си,

които ми остават да обичам.

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??