Приютени дни

Пресъхна стомната на рафта.

Изворът затлачен позатихна.

Вечност откакто съм те чакала

отиваща нататък към нищото.

Отбелязвам времето в сърцето си

чертая знаци по тях да ме намериш.

Завързвам три надежди в дрехата

разпъната на човешката ти милост.

Долитат и отлитат птиците

нахранени с душевните трохици.

В шепи приютявам дните си,

които ми остават да обичам.