Приземи ме, да притихна в теб…
Светът ми притихва в теб,
оглеждайки се в очите ти,
и докато те съзерцавам
в себе си знам защо съм тук.
Небето притихваш в мен,
и изпълваш го със ширина.
Цветове от дъгата вплиташ
и изтъкаваш всяка нишка.
И те гледам и не се изморявам,
и знам защо животът си струва.
Ти си любовта, която познавам,
най-чистата любов, която знам.
Ти си тласъкът на моят полет,
причината да мога да летя.
И това е самата истина в мен,
причината да се чувствам жива.
За това което изпитвам към теб,
няма, няма думи да го изразя.
Да опишеш усмивката на лицето-
Как? – когато е печат в душата.
Светът ми преобръща се в теб,
здраво стъпила съм на земята.
Но стъпвам и вървя по небето,
и сливат се две линии в едно.
И не трябва да се чудя защо,
ще те хвана, ако паднеш,
дори ако падна вместо теб,
ти си моята най-голяма любов…
приземи ме, да притихна в теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
