Призив към онова в главата ми

СамоДива11 (Лора)
31 56

1 сент. 2021 г., 22:11

Поэзия » Философская, Другая

475 1 2

Призив към онова в главата ми 😑🔫

Разболей ме докрай, докато не се свърша

Извий ръцете ми, чак костите да изскочат

Разкървави ме така , че да не се избърша

Изкарай всичките ми сълзи, за да ги лоча

Пребий ме, пречупи ме, не ме възкресявай

Адски ми писна душата ми да изнасилваш

Бъди изрод и за последно се забавлявай

Но спри крилете ми със страх да затискаш

Психопат да беше, досега да си ме заколил

Границата на садизма ти е като окръжност

И религиозен фанатик така не се е молил,

както аз да се спася от твоята безбожност

СамоДива11 (Лора)

2021-09-19T07:40:24+03:00

Ами наистина мисля нещата, които пиша, макар и да са метафори... Смисъл често си мисля, че смъртта и пълното унищожение са единственото спасение от вечната агония да живееш с демони в главата... Благодаря за коментара! 💙
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-09-02T08:20:40+03:00

Напомняш ми на Квазара… само надявам се не мислиш наистина така. Но пък ме кефят някак дръзките думи и хъса, с който звучат. Ама пак повтарям, дано не мислиш наистина така. Пък ако мислиш - пробвай да си поговориш с него и виж дали има нещо да каже, често потискаме разни работи, аз самият бях изненадан колко неща съм потиснал като по едно време се видях принуден да ги разкрия наяве и да се справя с тях. 😊