27 апр. 2005 г., 21:09

Признание

1.1K 0 1

         Аз не мога като поетите

         да изписвам елейни слова...

         Мога кратко и сърдечно

         да ти кажа ей това:

         Ти си радост в битието,

         болка в радостта...

         Звезда пленителна в небето,

         за да е красив света...

         В света, в който съществувам,

         аз искам тебе да те има!

         Да ме сгряваш с любовта си,

         дори и в най-люта зима...

         Прости ми, ако стихът лиричен,

         описващ любовта ми жарка,

         не е така благозвучен, мелодичен

         като вълшебните сонети на Петрарка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....